Рисуваме се.

С устни.

По платното на телата ни.

И на Живота,

който пъпли вместо кръв във вените,

когато се рисуваме,

целувайки се.

Описвайки контурите,

и уплътнявайки с нега вместо пълнеж,

поне отчасти засищайки

онази дива жажда и копнеж

за твоите целувки.

И бликва топлина и нежност

от милувките ни.

Рисуваме се в онзи храм – на Любовта,

под благослова не земята и небето.

И сме усмихнато-щастливи,

същински палави деца,

открили извора на сбъднати мечти,

не спиращи от него да отпиваме,

(защото се намерихме и се познахме),

От онзи извор - на Живата вода...