Кушетка. Слаба светлина от бежов абажур. Пациент.

“Един познат ми разказваше как дал на друг любимата си книга. Ама наистина ценна и силно любима. Онзи я задържал повече, отколкото трябвало. По-дълго, отколкото било допустимо. И накрая, когато моят познат си я изискал. Насила. Му я върнал.

Книгата била изпокъсана. С липсващи страници. С мазни петна. С всякакви отпечатъци (сладолед, шоколад, пържена риба, домати, маслини, боровинки, кафе и смокини...). Моят приятел я погледнал и се разплакал.

Сподели. С глас, който пресекваше и в който сякаш се давеше: `Върна ми я късно. Обезобразена.

Погледнах я и едва  я познах. Заболя ме. За нея. Щеше да се забива в очите ми при всяко поглеждане.
             Затова
             му я подарих`”...

то така мога цяла библиотека да си направя! Ама де ги такива хора като твоя познат, де гииииии... :)))

Срещал съм подобни книги...
Светъл ден!

Не това е начин, не..., така само (си) препрочиташ предпочитаното от други.

ps
не мислиш ли че (им) стига благотворителност или ексхибиционизъм даром, което е все за твоя сметка.... и не само.!

[oсвен 0добренията съществуват и Oбективни мнения] :)

И си правят. Прашлясали библиотеки. Непрочетени. На купчини. Не, че им трябват. Просто да имат...

Усмихнат ден, съкровище!

Никой не пази. Светът очевидно е пълен с такива книги...

Светъл да е и за теб :))

Благодаря за обективното мнение. Щеше ми се да кажа, че написаното е пълна измислица с несъществуващи лирически герои. Бих могла. Но няма да избягам от себе си. Не, че понякога не искам. Просто не мога. Ще трябва да ми се прости :)

ПП: Стига! Права си за това. От моя страна купонът свърши. Но да видим дали всички участници мислят така. Не ми се ще да се крия, като мишле, когато ме провокират. Тогава обмяната ми се ускорява и... както и да е. Сега мирясвам :))

"терапията си е твоя, "приказката също. Само ти имаш права над развитието на сюжета.

Благодаря за разбирането. :)

:)

независимо дали ти е любимата ... Всяка книга носи нещо безценно,
единствено ... Не зная дали бих я подарила и в такъв вид на човек ,
който не цени книгите ...
Светъл ден ,Блага Вест !

Все пак Животът е повече от притчи, думи и метафори. Буквалните неща определено преобладават.

Благословен да е твоя ден, мила! :)

Дали не е направил такава грешка?
Да му я направят дармадан...

"силно любима" ми е нещо като синоним на единствена.

Хубава вечер, Георги, и усмихната!

по-добре му я подари и си я купи пак ! Факт !
За книга все пак може да се преживее !
Знам ,че кола и жена на заем не се дават !
Кой знае в какъв вид ще ти я върнат ! Колата де !

Нова, казваш. Знаеш ли? Прозвуча ми добре...

Лека вечер, мила! :)

Ама ми е смешно нещо... като прочитам " Кушетка. Слаба светлина от бежов абажур. Пациент." - как хубавичко би могло да се прекрои в други цветове ;)

(не се сърди, но само затова се вмъкнах.... офф, а мен ще ме лишат от вечеря:))))
но не и от вино, не!

Абажур с кожен цвят...
Иначе прекроявай на воля. И аз не издържам на монотонност

Не от вино и покрив искаш да кажеш, ах тииии :))

Хайде, благодатна и приятна вечер, Фабула! ;)

кой му дреме за някоя книга с жълти петна ?
Бежовия абажур кушетката , смокините and at on the top
this b will get somethin
:-)

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за болезненото напомняне!
Никога няма да забравя 1969г., бях в седми клас, тръгнал съм 6-т годишен, чудех се къде?
Любимата ми книга бе-"Капитани на фрегати". Дадох я, предаваха си я, но не ми я връщаха. Оплаках се на класната. Донесоха ми я с разкъсани страници и надраскани картинки.
Плаках, не не му я подарих, а винаги я слагах в библиотеката, когато се местехме.
Дъщерите растяха и местеха окъсаната книга, но винаги я изваждах отпред, за да напомня.
Да, можете да ме упрекнете, че съм скрънза, да, такъв съм!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Това не е ли един твърде двусмислен коментар, А.?

и в моето детство, където книгите имаха специално място в сърцето ми. Живеех във тях, чрез тях и благодарение на тях.
Дано да е добротворен, благодаря Ви!

ПП: Аз вече също съм скръндза и дори се гордея с това! ;)