Как ми се иска да бях чула това поучение, със сърцето си, преди години. Иска ми се да го бях знаела винаги.
Но... вероятно никога не е късно. Въпреки натрупаните пропуски и грешки. Въпреки забравянето и отдалечаването, случващи се междувременно. Най-важно си остава не как е било вчера или онзи ден. Основното е как си днес. Какво е духовното ти състояние. Къде си и накъде вървиш.

Правя своя избор. Малко бавно за моето темпо. Но предчувствам как реализирам себе си. Най-сетне. Все повече. Все по-плътно. Все по-пълно. До Истина.

Наистина е необяснимо, неформулируемо. Като сбъднатост. Да почувстваш, че откриваш това, което винаги си търсил. Не наведнъж, за да можеш да го понесеш. На капки, за да те засити. Това, което ще ти открие и ще ти донесе същинското щастие, което вдъхваш още щом го наближиш, защото го разпознаваш без възможност да сбъркаш, че е именно твоето. Без възможност никой и нищо да го накърни от тук нататък или да ти го отнеме. Защото е извън всичко временно, извън всички, които биха опитали да го променят и разместят. Недосегаемо. И толкова... неповторимо истинско. До необятност.

Моят увод почти няма връзка с проповедта на Джойс. Просто я изслушайте с отворени духовни очи и уши. Попийте я с душата си и я оставете да даде плод  във вътрешния ви човек.

Благословен уикенд! Бог да ви благослови, възлюбени :)