!  

Проф. Черниговская с изключително полезна и замисляща информация как сме устроени, мислим, мотивираме се, и как работи мозъка ни. Как ни влияе  информацията и какви са разликите със знанието; как биваме формирани или се развиваме; как отреагираме на различни ситуации, мнения, хора. Как да се справяме с депресивни състояния. Какви са различията в разбиранията и възприятията на всеки човек. Как всеки има своята истина, своята визия, своята гледна точка, и тя е вярна (за него).  

Напоследък наблюдавам с интерес реакции във виртуалното пространство, когато изкажеш малко по-различно мнение. Да засегнеш статуквото. Да посочиш друга гледна точка. Когато се противопоставиш на масовката и общоприетото. На "нормалното". И виждам как сме обучени и шлифовани, клиширани, да мислим и реагираме заучено, отхвърляйки онова, което не съвпада напълно с нашето усещане или мнение. Закостеняване; самомнение, че сме единствено правите; несвобода, желаеща да ограничи и чуждата свобода, нетърпяща нищо извън матрицата/системата. Хората масово не се познаваме, сами себе си. Но не се и наблюдаваме, себеизпитваме. Поради което при леко драсване от нас излизат... неподозирани неща...   

Живеем в крайни, остри, кризисни времена в ускорено време, наблъскано с поток от стимули, дразнене, заетост, информация, образи, теми, стрес, което усилва всяка реакция. Разделение и несигурност, подтикващи към агресия и налагане, а това е стъпката към Контрол и Диктатура.
И на "високо" ниво, и в ежедневното общуване помежду ни или със случайни хора.
Претоварени сме във всеки смисъл, всички. А това има последствия.  

Обществото ни, светът, човечеството, планетата - на ръбът на колапс сме. 

Да останем максимално осъзнати и да се държим за и в Светлината.
Няма да е лесно...