Един учебник за това как да преминем към устойчиво (перманенттно, постоянно) развитие
ВЪВЕДЕНИЕ
Пермакултурата е система за дизайн, чиято цел е организацията на пространството, което заемат хората, на основата на екологично целесъобразни модели. Сам по себе си този термин е не само съкращение от думите "дългосрочно селско стопанство" (англ. permanent agriculture), но също така означава и "продължителна култура", тъй като при липсата на съответната селскостопанска база и етика не може да съществува култура за продължително използване на земята. Пермакултурата - като система за дизайн, се занимава еднакво с растенията, животните, сградите, а също и с инфраструктурата (вода, енергия и комуникация). Въпреки това пермакултурата не е непосредствено свързана с тези неща, а е по-скоро ориентирана към създаването на взаимовръзки между всички природни компоненти, обкръжаващи човека.
Задачата е в това, да се разработват системи, които са целесъобразни от екологична гледна точка и едновременно с това са икономически жизнеспособни. Тези системи трябва да се осигуряват сами, да не опустошават и да не замърсяват околната среда и, като следствие от това, да остават продължително устойчиви. Пермакултурата използва свойствата, присъщи на растенията и животните, като ги комбинира с естествените особености на релефа, а също и с постройките, за удовлетворяване на потребностите на хората както в града, така и на село, при използването на минимална площ.
В основата на пермакултурата стоят наблюдението на естествените системи, традиционното селско стопанство, а също и съвременните научно-технически знания. Въпреки че пермакултурата се основава на екологичните природни модели, тя създава така наречената "култивирана среда", която служи за произвеждане по-голямо количество храна за хората, отколкото това е възможно в условията на дивата природа.
В своята забележителна книга "Революцията на една сламка" Фукуока по най-добър начин е описал философията на пермакултурата. Ако трябва да се каже с няколко думи - това е философия за сътрудничество с Природата, а не за борба с нея. Това е философия, която подразбира продължително и задълбочено наблюдение, а не продължителен и безсмислен физически труд. Това е философия, която подразбира необходимостта от взимането под внимание на всички функции, присъщи на растенията и животните, вместо едностранната представа за тях. С други думи, бих казал, че този подход е сроден с айкидо и неговата същност е в това, да се обръщаш под въздействие на ударите, като превръщаш неблагоприятните обстоятелства в своя собствена сила и използваш положителната страна на всяко действие. Противоположният подход се състои в това, да се практикува карате и да се нанасят голям брой силни удари, като се опитвате да накарате земята да дава повече, отколкото дава в дадения момент. Но ако атакуваме Природата, то ние атакуваме (и в крайна сметка разрушаваме) самите себе си.
Аз мисля, че хармонията с Природата е възможна само при условие че се откажем от идеята за господство над естествената среда. Леви Щраус е казал, че нашата основна грешка е в това, че ние разглеждаме самите себе си като "господари на създаването", като има предвид че ние се намираме над този процес. Ние не господстваме над другите видове, всички живи същества се явяват израз на Живота. Ако ние приемем това като задължително, то в резултат ще придобием разбирането, че всичко, което правим по отношение на другите видове, едновременно го правим и по отношение на самите себе си. културата, на която е присъщо разбирането за тази концепция, не разрушава без абсолютната необходимост които и да са други форми на живот.
Пермакултурата - това е система, с чиято помощ можем да съществуваме на Земята, като използваме относително безвредната енергия, която се намира в естествено движение. Ние използваме хранителните и естествените ресурси, които са в голямо количество, като приемаме в качеството на основно условие, че не се нанася вреда на живота на земята. Практически всички технически методи, необходими за запазването и възстановяването на околната среда, са вече известни. Но няма свидетелства за някоя страна или за достатъчно голяма група хора, които биха били готови и биха се решили на сериозни промени. И въпреки това милиони обикновени хора вече започват да извършват тези промени самостоятелно, без да дочакат помощ от властта.
Където и да живеем, ние сме длъжни да започнем да правим нещо. Можем да започнем например с това, да намалим нашето потребление на енергия - в действителност, можем да живеем с 40% от енергията, която използваме в момента, без да има каквато и да е вреда за самите нас. Можем да преустроим нашите домове така, че да бъдат по-ефективни от енергийна гледна точка. Можем да доведем до минимум използването на нашия личен транспорт, ако използваме обществен, или просто да даваме понякога своята кола на приятели. Можем да събираме дъждовна вода в специални резервоари, а също повторно да използваме водата от мивките за тоалетната или за поливане на градината. Можем да започнем да взимаме някакво участие и в производството на хранителни продукти. Това не значи, че всички трябва да отглеждаме собствени картофи, но нали можем да купуваме картофи непосредствено от тези, които сами са ги отгледали? Може даже да е по-добре ако някой, вместо да отглежда своя собствена градина, да започне да организира потребителски общества в града, които да купуват продукцията направо от производителите.
На всички традиционни форми на селското стопанство или, ако говорим по-общо, на цивилизациите, причинявали най-малка вреда на околната среда, е била присъща следната черта: цялата енергия, необходима на конкретната система, се е изработвала от самата система. Съвременното селско стопанство като цяло е зависимо от външната енергия. Преходът от продуктивни дългосрочни системи, където земята е обществена собственост, към съвременните търговски форми на селското стопанство, където земята е стока, означава преход от общество с ниско потребление на енергия към общество с високо потребление на енергия, където земята се експлоатира, подложена е на замърсяване и съществува необходимостта от външни енергийни източници, които се осигуряват основно от страните от Третия свят. Това се отнася за горивата, торовете, протеина, работната сила и трудовите навици.
(стр. 9 - 11)
Въведение в Пермакултурата - Бил Молисън...
Въведение в Пермакултурата - Бил Молисън...
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди