Знаеш ли, че всяко мълчание е стрела,
забиваща се в центъра,
в слепоочието на същността ми.
А аз съм като сламеният човек
сред пълно с недоразвито жито поле.
Знаеш ли, че всяко разстояние,
дори запратено с истина,
е огнена връв, полягаща във катран.
Знаеш ли какво сънувах последно. Без да спя.
Гледах как лети времето. Отнасяше ме. Далече, далече.
Не разбрах аз ли тичах, или то ме прелиташе,
така безшумно и с лекота пробягваха релсите.
Покрай мен се редуваше една и съща гледка:
Нескончаеми ниви. Засети кой знае кога. И навярно забравени.
Поне до този момент. До тази ми равносметка.
Имаше огромни карета с висока, все още зелена царевица,
несъбрала достатъчно светлина и пръст, за да направи кочани.
И между тях, разпростряна
сякаш земя, обсипана в злато: наситено жълти класове лимец.
Смирено огънати и полегнали. До сияние.
На готови за събиране на снопове гъсто и плътно прорасли стъбла.
Като в картина на Васил Горанов, с типично неговите топли нюанси,
които не мога даже да изразя.
И се взрях, и исках непременно да видя
всяко отделно стъбло.
И видях. Като с лупа. Отчетливо.
Ясно до болка.
Не беше жито. Бе златна трева. Без плод. Без зърно.
И в мене изгряха, като записващи се с течна светлина,
думите:
Това е коило. Не жито. Коило…
Сънят ми изчезна. Но имаше още от изречението,
тръгнало като извод от него:
„Тревата се събира и връзва на снопове, за да се изгорят.
А само житото се прибира във житницата Му.“
И все пак коилото е сено. Нали? И дали…
Пък и няма невъзможни неща, когато всичко е сън.
Или докато не е свършил сънят. Или ако той изкристализира в мечта.
Знаеш ли, че даже в действителност
има вълшебства, които биха могли
да транформират коилото в жито.
При това не с 30, не и с` 60, ами поне със 100 семена в клас.
Всъщност знаеш ли ме?
Знаеш ли тези и много други неща,
които ти казах и казвам,
докато чувствам как лети времето.
Покрай коило и жито.
Отдалече. Предупредително. Крадливо и тихо. Съвсем безпощадно.
стига дрънка кат кимвал празен..
пред ..никаква публика..
Тумир на насърчението. Виждащ и чувстващ.
Нали знаеш, че ехидността ти въобще не стига до мен... Бумеранг е.
за двамата мъже
аха..да ме разбереш..
връщам се от този път, люска..
със свободна, широка усмивка..
да са ти живи и здрави мъжете..
накъде без тях..
Почтеността, свободата, усмивката. И дечурлигата, превръщащи се в мъже и жени, разбира се :)
Хей... благодаря ти!
А когато и чувствата и отношението ни към естествените и природни неща с искреност и с любов изречени и споделени… и вълшебства се сбъдват.
А и с малко вяра и любов и коилото на жито се престорва!
И прокарах ръка през стрък коило. Златно коило. И то ме поряза, та изпълни дланта ми с кръв. И казват, че два вида кръв тече през едното ни сърце. Тъмна и светла. Стара и нова. Две времена се боричкат, редуват, а понякога и се засичат, като побратими. Едното, което е минало и е дало, и е взело, и носи каквото е взело, и му липсва каквото е дало.
Разтворих пръсти, защото трябваше да видя каква е кръвта, изкарана от коилото, приличащо на жито. И защото не исках да стискам кръвта, да я задържам, да не я дам, да я крия, или да не я пусна. Но това няма да опиша: няма да кажа каква е. Защото е моята кръв. И моето коило. И моята рана. И моето време.
И защото кръвта става на пръст. На земя. От която може да израснат много неща.
Само ще спомена, че цветът и видът на кръвта ми припомни, че в не един древен език, глаголите, действията, случващото се, не се спрягат като в съвременният български. За някои народи времената са две. Като видовете кръв, течаща из нас и съдържащи живота ни. Едното е, когато нещо, случващо се сега, е покълвало от отдавна-отдавна, и стойността му се определя именно по плодът или резултата, който днес дава. Просто сега е настъпил момента на изпълнението му. И още едно време има: когато нещо, случващо се сега, за да стане истинско и да придобие истинска стойност, трябва да има значение и в бъдещето. Да се изпълни. За да завърши. Но то не завършва, ако този, който го наблюдава, не желае това да е краят. А ако не завърши, е нескончаемо. Безсмъртно. Неостаряващо.
… И щом се напълних и изпълних с тези мисли, влакът ми, който препускаше, спря.
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди