Изгря на Слънцето зеницата,
насищайки със снопове от светлина наоколо...

Огря
и разпиля лъчите си. Игриво.
Непестеливо и навсякъде.
Обилно-стоплящо и ласкаво.

Бляскаво
се потопи в поляни и гори.
Докосна езера, морета и реки
и облада съществуванието в тях.
Дори
прогони сенките,
и пропиля ги надалече.
Изпепели ги всичките.

Със нежни длани тихичко погали
милиарди птичи гласове и ги събуди. Меко-дрезгаво.
Достигна всяко семенце,
приспано надълбоко,
и вдъхна му от себе си непреодолим,
неприкосновен живот.

Усмихна се любящо на изминалите вече свои стъпки.
Ту пълни с всички цветове. Ту бледи и неясни.

Огледа всичко,
пелерината от облаци наметна
и бавно се разстла на милиарди пламенно-стипчиви тръпки,
докато целуваше небето,
и се разтапяше под грапавите пръсти
на земята.

А някъде далече,
източно от Рая,
напираше набъбващ дъжд...

Слънцето(огънят), земята,
въздухът, водата,
във своята идеална хармония! Красиво!
Сърдечни поздрави и такава, хармонична вечер blagovestie ти желая ! :)

и аз съм някъде,
на изток от земите райски -
но от години няма дъжд...
Очаквам Блага вест -
да завали...

а всеки от нас носи заряда му, Слънчо! Особено когато не (се) пести... :)))

видях слънцето, усетих и сушата и очаквам дъжда, за да мога да валя... ;)