Нещо се случва. Напира. Активно. Сега.

Прелива до пръсване от духовния в материалния свят. Предстои голямо разтърсване. Предстои... отсейването. На плявата от семето. И всеки извън Божията десница е обречен.

Ще има и мощно помазание, естествено. Необикновено. Святия Дух ще изисква. Ще изпитва верността ни за малките неща, за да сме готови за големите, които идват. Онези - предопределящите какво се случва не просто тук и сега. Онези, които ни екипират духовно. За да се справим. За вечността.

(В този смисъл понякога ми остава глождещото усещане, че изоставам. Че пропускам. Същественото. Че съм застрашена, а си позволявам да се бавя.)

Уплашеният Сатана ще се развихри (писано е). Като последен напън. Ще се опита да граби с пълни шепи човешки душИ. Да ги кълца и раздробява със суетни желания, с фалшиви мечти. За да ги има. За себе си. Ще се старае с всички средства да ги отдалечи. От Светлината. Да изтисква силите им. Да ти погълне чрез мрака си.

От друга страна Святия Дух ще извисява гласът Си. Ще въздейства и призовава. Ще привлича. Със светостта Си. Ще настоява за действия и доказване от наша страна да останем лоялни. Ще ни припомня да използваме вложеното лично от Него. В сърцата ни.

Така че, Приятели, предстои. Да изберем на чия страна ще застанем. Окончателно. Точно преди битката. На която се знае крайният изход. Затова въздействаме и предопределяме какво ще стане лично с всеки от нас. Тук. А и после.

Избирайки Христос, печелим спасението на душите ни. Купуваме чрез вяра билет за Рая, така да се каже. Но не забравяйте, че и там има йерархия. Правят се различни неща. Има различни роли. По-малко или повече важни. А Вечността е доста дълъг период...

Колкото по-близо изберем да бъдем сега до Бог, толкова по-близо ще прекараме и остатъка от Времената. Колкото по-внимателно търсим и се вслушваме в Гласът на Христос, толкова по-силно ще оттеква волята Му в сърцето ни. Ще сме по-подобни на Него. Т.е. по-Божии.

За мен самата, като ненаситна и алчна, трябва да си призная – искам и ще се постарая за по-голям дял от Бог. Чрез послушание, доколкото мога. И най-вече – чрез вяра.

Благословен ден!

И вяра! -*

И на теб така, Ели! :)) :***

щом крайният изход на битката се знае, най-лесно се застава на страната на победителите, пък и тях не ги съдят. Лично аз обаче мисля, че тази битка няма краен изход, а само безкраен. :) Та нали, вечна е борбата между доброто и злото, писано беше някъде. Победата на едното или другото нарушава хармонията във вселената и тя изчезва, а за къде сме без нея, освен за никъде. Не съм говорил (скоро) с Господ, но надали това е включено в Неговия план. Колко му е да Го питам някой ден... :)) Благословен ще да е този ден, надявам се... :))) И ти го пожелавам предварително, Люси! :)

пожелавам ти да бъдеш по-близо до Бог!...
Но не бъди толкова алчна и ненаситна, Бог предпочита скромните /поне така мисля/...

От доста време насам водим разговор с един приятел.Той твърди,че тези ,,последните времена" още не са настъпили.Един от признаците за това е,че все още няма такъв световен лидер в лицето на един човек на,който ,,всички земни царе да му се кланят".Че онзи на,когото ще се кланят ще е от юдейския род.По-скоро споделям подобно схващане.Т.нар. ,,малък човек" загледан във всекидневните си проблеми не мисли за това.Аз не знам дали трябва или не трябва.Истината е,че изпитанията пред мнозина са в повече...Бъди здрава!

Вяра, взаимност, простота ...
Със сърдечни благопожелания blagovestie !:)

Иначе всичко за Неговият съвършен План го пише пак там ;))
А съвършенството не идва от наличието на Зло, а от преборването му... но ще се преживява и без него :))))

На едно място в Библията пише, ако се хвалим с нещо, то да е с Христос. Асоциирах и го пренагласих - ако сме алчни и ненаситни за нещо, то да е за Бог... ;)

Всъщност излиза, че изобщо не е толкова трудно, нали?

Благословен остатък от деня, Слънчо! :))

Никой, освен Отец, не знае кога ще е денят, но е факт, че значите се увеличават.

Световната криза може да изкара на сцената точно някой, който да предложи уж глобално решение за справяне с гладът. Да застане в Храмът и т.н.

Трябва да сме будни и светилниците ни да са пълни, другото е работа на Бог.

Бъди здрав и благословен, приятелю! :))

"Купуваме чрез вяра билет за Рая, така да се каже."
Това да ме прощаваш е тип мислене присъщо на проститутка - Аз ще им дам, те ще ми платят. И доколкото разбирам нещата то не работи по отношение на Бог.

разбране за мой пост от някой не бях видяла :)

Прочети си в Библията, Селестиян, именно чрез вяра се спасяваме. Ако намериш друго - дай ми писмени доказателства и ще го обсъдим.

Или нещо ми говориш за някакъв друг Бог (какъвто НЯМА!)?

Щом толкова търсиш спасение...
Писмени доказателства - примерно Библията. Бог е любов. Бог ни спасява, тоест любовта ни спасява. Следователно спасението е в любовта. Вярата е хубаво нещо, но истинското е любовта.

а кое те прави истински способен да обичаш не просто един човек, а хората, да им помагаш, да си съпричастен към нуждите им? Трябва да ти кажа, че и самородните алтруисти поддържат огънчето до време.
Любовта е един от знаците, че сме Христови. Любовта е плод на Духа, който се ражда от Святия Дух, когато вярваме. Изобщо спасението ни е единствено чрез вяра. От нея идва всичко останало. Именно - просто е. Пише го многократно. Потърси на същото място...

Бог Е любов.
Ти се опитваш да ми обясниш, че вярата в Бог (любовта) е повече/нещо по велико от самият Бог, тоест любовта? Да ме прощаваш, но няма да се съглася.

учудва ме изненадата ти ;))

Не те карам да се съгласиш, защото говорим почти едно и също. Просто аз твърдя, че за да можеш да обичаш истински и не просто един човек или само най-близките ти, ти е нужна вяра. Любовта е следствие. Святия Дух в нас = Бог в нас, (нали сме Негов храм), е следствие. Приема се единствено чрез вяра. Ако не ти харесва - питай Бог защо е направил нещата точно така.

Ти обаче май ме четеш с предразсъдък :)

Човече, аз съм ЗА Любовта, можеш да ми вярваш! ;))