1. (По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

  2. Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

  3. който гради превъзвишените Си заселища във водите {Имат се пред вид водите, които съгласно древната представа са били над небосвода, вж. Бит. 1:7; от тях вали дъжд, вж. ст. 13.}, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

  4. който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

  5. Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

  6. Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

  7. При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

  8. Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

  9. Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

  10. Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

  11. Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

  12. При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

  13. Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

  14. Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева {т. е. земеделски култури, вж. Бит. 2:5} — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

  15. и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

  16. Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

  17. където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

  18. Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

  19. Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

  20. Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

  21. Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

  22. Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

  23. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

  24. ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

  25. Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

  26. Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

  27. Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

  28. Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

  29. Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

  30. Изпращаш Духа {или: дъха} Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

  31. Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

  32. Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

  33. Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

  34. Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!