Да го погледнем заедно, започвайки от раждането тук, както и по-късно с осъзнаването на нашите тела, душа и дух...   Всичко започва с бялото... С отблясъка на светлината. Ослепителен. Сияен. Дори и през сълзите.   И следва розово-телесния. Със дъх на топло мляко и любов. На милващи ръце, на шепот, засищащи и нежни нощи, запълнени с обятия, посипани с омаен благослов.   Тогава постепенно свикват. Очите. Нагласят се към тях и сетивата, откликват на милиони цветове, откраднати и смесени от сърцевината на дъгата. И всичките ни стават близки, наши.   Преплитат се и чувстваме ги свои. Понякога едни са ни любими. Друг път болят. Разбираме цвета на Любовта – оранжево-червен и ярко жълт (поне за мен) - нали е огнен. Неутронен. В някакъв момент.   А ако сме щастливци по пулса си разбираме чрез онзи древен повик на сърцето – (наситено червен) защо живеем и за какво си струва, (не дай си Боже!), ако се наложи, да умираме.   А Вечността е синя. Наред със бялото, което следва, отивайки си у Дома, където пак се раждаме във Татковия Дух.
Потъваме във бялото и необятно синьо. Цветът на Любовта...

Стилът ти на писане не може да бъде объркан с друг.Зарекъл съм се обаче да не коментирам поезия.Губи се чувството...

Ти не коментирай, но Камо Сутров отбелязва със сумтене. Дължината на римата отговаря на тридневна командировка на скрития лиричен герой. Я, да се връща веднага!

Тя хваща за сърцето :) Прав е Хараланов :) Благовестие, всички цветове са наши :)*

Нещо не разбирам тънката ти мисъл!!!
Кой е г-н Сутров,кой е ,,скрития лиричен герой,,..?

Интересен колоритен поглед за Живота и след него!!!
Пожелавам ти тук, в това измерение, много от огнено-червените краски, заради които си "струва"...! :)
Поздрав най-сърдечен! :*

е ... /муза няма мъжки род/..Абе, причината Благовестие да пише такива неща.
Камо Сутров е виден римоанализатор с остра химикалка /руска/ и боде с нея.

каза предостатъчно. Радвам се, че съпреживяваш.
Усмихната да е вечерта ти, приятелю! :))

просто се размислих нещо днес. Тръгна от "вечността е синя", дори за друго ставаше дума ;))), пък накрая ей туй се получи :))))
Благодаря за милата загриженост, която струи от теб.
Приятна вечер и умната с Камо, че... Абе, умната :Р ;)))

са на разположение, а кои ще грабнем за нашата рисунка, избираме сами.
Важното е да преобрадава светлината :)))
Прегръдки и хубав и зареждащ уикенд, слънчице! :)) :**

тук, в блога такива неща се случват, че само редовните четци и посветените са наясно, но виждам, че Катана (заедно с неговият "помощник") те е въвел в обстановката ;)))
Благодарение и на него няма скука тука :)))

теб, Снежке, плюс прегръдки и искрено пожелание тъпкано да ти се връща онова (пожелание и радост), бликнали от твоята душа ;))) :РР
Благодаря, че си тук, миличка! :*

Благодаря, че поясни! :))

ПП: Лиричен вдъхновител или просто лиричната любов на Люси вероятно би била съвсем понятно описание. Чудя се как най-кратко да стане, какво ще кажеш за Благовестиевия вдъх, хахаха, а когато се бърза - просто вдъх... :РР

Може ли и русата?

за тебе - русата устройва ли ви ;)))

ето къде, начи, са покълнали "Думите ни", Люси, благо и благодатно са покълнали така както ги чувствам (без малко да кажа "гледам"!)...;) :***

дъга многоцветна и сияйна:)))

А ако сме щастливци по пулса си разбирамечрез онзи древен повик на сърцето –(наситено червен)защо живееми за какво си струва,(не дай си Боже!),ако се наложи, да умираме

ЕЙ, СЛЪНЧИЦЕ, ВСИЧКО СИ КАЗАЛА ТУК!
ВСЕ ТЪРСИМ, ВСЕ СЕ СЪМНЯВАМЕ, ВСЕ ПАДАМЕ И СТАВАМЕ И ОТНОВО И ОТНОВО Я ТЪРСИМ ОНАЗИ ИСТИНСКАТА, КАРМИЧНАТА...
НО ТЯ ЗА МЕН Е БОЛКА, ТРАВМА ОТ МИНАЛ ЖИВОТ, НО СЕ РАЖДАТ СТИХОВЕ, ПИШАТ СЕ ПЕСНИ И ОСТАВАТ ЗА ДРУГИТЕ...
А ОНЕЗИ РАЗПОЛОВЕНИ , ОТРЕДЕНИ ОТ СЪДБАТА ДУШИ ПРОДЪЛЖАТ СВОЯТ ВЪЗХОД И СТРАДАНИЕ В ДНЕШНИЯ И СЛЕДВАЩИЯ ЖИВОТ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

рядко коментирам стиховете ти. Не, защото не ги чета.

Римата не е важна. Поезията е в смисъла.

Благодаря ти.

:-)))) Няма да си мешаме..... химикалките.

думите са от по-рано, а сега наистина са кълновете им. Хубаво е, ако е благо, тъй като каквото посееш - това ще пожънеш ;)))
Хубави са ти думите, Краси, защото от хубав човек идват :***

вярно, погледнато през сълзи и посредством светлината, се вижда дъгата, като през призма, а когато е описано с думи, уеднаквяваме това, което виждаме поне за малко.
Хубав уикенд, мила! :)))

аз вярвам, че любовта трябва да е далеч по-съзидателна, отколкото разрушителна, и се нагласям според вярването си, защото всеки има различен праг на болка, но всеки има лимит, над който вече не е просто болка, а любовта не е точно любов...
Но пък колко уроци получаваме, колко неща научаваме за себе си и другите по Пътя ни. И най-важното си остава да не спираме, нито да забравяме да чувстваме - това е силата (ни) :)))
Прегръщам си те и ти пожелавам благословен уикенд, миличка! :**

го. Аз ти благодаря, слънце, че си почувствала смисъла със сърцето си!
Безгрижни почивни дни! :))

така и вълкът сит и агнето цяло (за малко да напиша обратното: и вълкът цял и агнето сито...) ;)
Весело да ти е, приятелю! :))

освен за ямболската гроздова.

осигуриш необходимото количество в рамките на здравословната или поне допустима употреба ;)))