Седя си пред лаптопа и отпивам глътка кафе. Третото за днес.

Въртя се из блога, чета, гласувам, отговарям на някое лично, драскам някое коментарче... и времето лети. Безвъзвратно.

Мислите ми витаят. Опитват се да се закачат за някоя тема, но все не успяват да го сторят достатъчно здраво. Пак оставям за утре да дочета наченатата книга, да наваксам с английския (баси нелогичния език!), да си напиша темата, която ме заинтригува от Библията, да подреждам нещата си (онези, вътре в мен). Утре. Винаги утре.

Звучи ли ви познато?

И изведнъж мислите ми се избистрят. Изкристализират.

Най-големия враг на човека е апатията. Инерцията. Пускането по течението. Без усилие. Без натоварване. Просто така. Ако може безметежно. Безучастно. Не-влагането на времето в нещо смислено и полезно. Превръщането на Живота в някак провлачено съществуване, вместо в живеене.

И една част от съзнанието ми внезапно се събужда  и възроптава. Проблясва ми точния въпрос, който профучава като плесница. Кога живееш - днес или утре? Елементарно, нали? Защото утре може и да не дойде. Няма гаранции.

Иначе привидно това отлагане е някак удобно. По принцип рядко ми се случва. Само когато не съм разчистила моите духовно-емоционални задръствания и боклуци.

Затова ето какъв е планът: допивам си кафето докато си дочета онази вълнуваща част от книгата (“Революция на Любовта” на Джойс Майер, ох, само трябва да се въздържа да напиша всичко, което ми хрумва покрай нея, защото я намирам за толкова близка и позната, че просто се взривявам от идеи и думите прииждат сами, топло оформени, узряли точно в този момент, но ако започна да пиша, ще стане време за други неща)...

Та след прочита отивам да покарам колело. Засега в кварталът.

Успешен и осъзнато изживян днешен ден, Приятели! :))
Всички ние имаме единствено Днес, Сега, Точно този момент. И сами избираме как ще го изживеем. Това е, с което разполагаме.

ПП:   Дори в граматиката, в езика - го има :))) Кое се спряга в сегашно време? Глаголите. Действията. Какво се прави с тях? Спрягат се. Не се наблюдават и пропиляват. Спряга се. Аха... ;)

 

Права си, Люси! Не трябва да се оставяме на течението...
Прекрасна вечер!

Понякога безделието е необходима почивка за ума и за тялото..:)

Весела седмица и безаварийно каране на колелото! :)))))

Да не се отчуждаваме от себе си!
За всичко си има време и място!
Важно е да чувстваме, че живеем пълноценно!
Хубава лятна вечер за теб!:)

... Или както казват някои положителни хора: ,, искам да бъда глагол ! ''... :)
Лъчезарна и пълноценно изживяна седмица blagovestie с радост , щастие и много усмивки ... ! :)))

Мигове много..ценни,безценни,малоценни,непълноценни..както казах,мигове много!:)Мигове като река,загребваш от нея при всеки дъх..накрая изпускаш въздуха..мигът спира...празно и черно...Дадох ли представа?

това е от жизненоважните условия за оцеляване на Живота. Във всеки аспект :)))

Прегръдки и ден, изпълнен с чудеса ти пожелавам, мила!

Прав си. Но само понякога, нали?... Когато се опита да стане начин на съществувание, дави.

Хубав ден, приятелю!

Абе разлаях кучетата... :))

съвети, защото си чела и между редовете. Сърдечно ти благодаря! :)) :*

Искам да съм и да бъда!

Това казвам аз. При това го мога ;))

Чуден коктейл, м?

Може ли на мен повече от ценните и безценните мигове. Останалите мога да пусна по течението ;)
Ай ся, черно. Аз за дъгата съм се размечтала, ти...

Разбрах те. И на теб - хубави мигове!, защото безвремието винаги е надвесено и дебне...