Изгревът е тих и нежен. Небрежно  слънцето пониква плахо в бледо розово. Пропяват косове. Синигерчета го посрещат. Небето му се радва приютяващо.   Нов ден се ражда! Светлината става и настъпва непреодолимо. Има и добро в тоз объркан и уплашен свят. Има. А тържествуването предстои.  Очаквам си Го.   Иде Жътвата. И всичкото посято,  след избелването и очистването,  дало многократно плод, ще стане част от Хлябът на Живота.   Останалото, оплевено, ще се събере на снопи, и Божията слава ще го отнесе в небитието. Ето,  Господ наближава. Въоръжен и пълен с мощ и плам.   Сърцата ни възкликват удивено, познали и познати от Господаря си.   Небето се открехва, а портите на ада потреперват,  и лоста се пречупва с името Му. Гняв и Мор вървят и поглъщат враговете Му.   Радост е. Царят пълновластва в Царството Си, до последното сърце, големи и малки, напълно Му принадлежат безпрепятствено,  както и Той на тях.   Най-сетне на Небето и земята поникна, блясва и се разпростира Любовта.