13. И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде).

14. Защото е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.

15. На един даде пет таланта /парична единица и то много солидна, но думата може да се разбира и буквално, като дарба, поне за мен/, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.

16. Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

17. Също и този, който получи двата, спечели още два.

18. А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си.

19. След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях.

20. И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.

21. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

22. Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта.

23. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

24. Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;

25. и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

26. А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал.

27. Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

28. Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.

29. Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.