Познавам я.

Душата ти.

И всичките й силни цветове.

От бялото до яркото

и ослепителното виолетово.

Във целия й спектър.

Познавам облаците, бурите и ветровете.

Скалите, камъните остри, всяко крехко цвете.

Както и  сезоните,

заедно с всичко между тях,

дори когато твърде често се менят.

Познавам маските ти на циник

и отрезвен.

Харесват ми доспехите и щита,

и ранимостта от пошлото и грозното,

куражът да не спираш да се бориш

със лицемерието всеки ден.

Учудвам се на твоя остър ум,

с уханието и привкус на красота.

И на детинско чистото, запазено във теб.

Познавам и мечтите, и стремежите,

и болките, и слабостите, всичко.

И я обичам! Цялата.

Приела съм те и те чувствам,

искам да останеш винаги,

на най-съкровеното местенце в мен.

:)))

да се получи по този начин, знаеш...

Възхитена съм :)

сърдечно ти благодаря. Че усещаш...
Светъл и безгрижен ден! :))

"...Харесват ми доспехите и щита,

и ранимостта от пошлото и грозното,

куражът да не спираш да се бориш

със лицемерието всеки ден.

Учудвам се на твоя остър ум,

с уханието и привкус на красота.

И на детинско чистото, запазено във теб..."

такъв си е :)))