неверни
обещания
отвътре
бодат

падат
плавно
по пода
кухо дрънкат
празните думи

онемява
сърцето
от тях
в ледена систола
запазило
вътре
куршума

затварям
насила очи,
за да спра светлината
искам да преболи,
да усетя докрай
наведнъж,

да отлети
след това
безвъзвратно
и без отпечатък

време е вече
да спре,
да продължа
напред,
да няма път за връщане
обратно...

                                (следва последното продължение...)