На живота
средата е някъде.

Примерно юли.

А е дъждовно,
сиво
и мокро;
кално;
унило;
нелятно;
неуютно;
студено -
навън и във мен.

Но знам,
ще свърши и този калпав сезон,
ще докара вятъра новите спомени,
ще избуя силна и стройна отново
под въздействието на светлината и топлото.

Ще изгрее
слънцето живо, ясно и ярко.
След (пр)очистването.
И задължително като мине дъгата.

Някой (надявам се - скорошен) ден.

Още малко...

Днес е облачно, някъде там под опаковката, но със сигурност през най-красивия и топъл месец от живота ни - м. Юли, ще грее онова слънце в душите - най-желаното, най-топлото, най-светлото! :) :*

Благодаря ти - от цялата си душа! :))

Людмила, нека Слънце в душите ни да има, че без него сме за никъде...

"Ще изгрее
слънцето живо, ясно и ярко.
След (пр)очистването.
И задължително като мине дъгата."

"...Още малко..." - :))