https://youtu.be/CsEpDOdAeyU


Един ден Бог попита ангела на смъртта:
„Някога смял ли си се, когато си отнемал човешка душа?“
Ангела Му отговори:
„Веднъж съм се смял, веднъж съм плакал и веднъж се изплаших, Господи.“
Тогава Бог го попита:
„Какво те разсмя?“
Ангела Му отговори:
„Докато веднъж отивах да отнема душата на един човек, сварих го да поръчва на обущаря нови обувки, за да можел цяяяла година да ходи с тях…. Засмях се и му взех душата, преди да му станат готови обувките...“
„А защо си плакал?“
„Плаках, когато Ти ми беше наредил да взема душата на една жена. Намерих я в пустинята да държи новороденото си дете. Изчаках я и да стигне до средата на най - безплодното място сред пустошта. Отнех душата й докато рожбата й плачеше и никой не го чуваше…“
„А, какво те е изплашило?“
„Изплаших се, когато Ти ми беше наредил да прибера душата на един от твоите светии. Стаята му излъчваше  ярка светлина и като се приближих до прозореца, едвам я понесох, изтръпнах... Изплаших се от светлостта му, докато му вземах живота."
„А, знаеш ли кой е този човек?
Той е онова дете, което си оставил в пустинята, когато си взел майка му. Аз се грижих за него…“

Взето от нета, с леки корекции

--------------------------------------------

Никога да не се забравя, че дори целия свят да е срещу нас, да се отрече от нас и да ни забрави; дори обстоятелствата ни да изглеждат безизходни, поставяйки ни на колене, събаряйки ни до стъпкване в пръстта; дори да се отвратим от всичко, което откриваме в собствените ни, обрасли с плевели и храсталаци, безплодни сърца; дори да сме уязвени и предадени до отчаяние, до вик..... - сме и оставаме врязани по обещание в Неговите пробити на Кръста и облени  с Кръвта Му длани, а имената ни са незаличимо вписани в паметта Му...

В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша;
от вътрешността на преизподнята извиках
и Ти чу гласа ми.

Защото Ти ме хвърли в дълбочините,
в сърцето на морето,
и потоци ме обиколиха;
всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.
И аз казах:
Отхвърлен съм отпред очите Ти;
но отново ще погледна към святия Твой храм.
Водите ме обкръжиха дори до душа,
бездната ме обгърна,
морският бурен се обви около главата ми.
Слязох до дъното на планините;
земните лостове ме затвориха завинаги;
но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.

Като чезнеше в мене душата ми,
спомних си за Господа
и молитвата ми влезе при Тебе
в святия Ти храм...

Йона 2:2‭-‬7 РИ ББД

https://bible.com/bible/1443/jon.2.2-7.РИ ББД

TRANSLATE with x English

Arabic	Hebrew	Polish
Bulgarian	Hindi	Portuguese
Catalan	Hmong Daw	Romanian
Chinese Simplified	Hungarian	Russian
Chinese Traditional	Indonesian	Slovak
Czech	Italian	Slovenian
Danish	Japanese	Spanish
Dutch	Klingon	Swedish
English	Korean	Thai
Estonian	Latvian	Turkish
Finnish	Lithuanian	Ukrainian
French	Malay	Urdu
German	Maltese	Vietnamese
Greek	Norwegian	Welsh
Haitian Creole	Persian

  TRANSLATE with COPY THE URL BELOW Back EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal Back     This page is in Malay       Translate to Bulgarian        

• Afrikaans
• Albanian
• Amharic
• Arabic
• Armenian
• Azerbaijani
• Bengali
• Bulgarian
• Catalan
• Croatian
• Czech
• Danish
• Dutch
• English
• Estonian
• Finnish
• French
• German
• Greek
• Gujarati
• Haitian Creole
• Hebrew
• Hindi
• Hungarian
• Icelandic
• Indonesian
• Italian
• Japanese
• Kannada
• Kazakh
• Khmer
• Korean
• Kurdish (Kurmanji)
• Lao
• Latvian
• Lithuanian
• Malagasy
• Malay
• Malayalam
• Maltese
• Maori
• Marathi
• Myanmar (Burmese)
• Nepali
• Norwegian
• Pashto
• Persian
• Polish
• Portuguese
• Punjabi
• Romanian
• Russian
• Samoan
• Simplified Chinese
• Slovak
• Slovenian
• Spanish
• Swedish
• Tamil
• Telugu
• Thai
• Traditional Chinese
• Turkish
• Ukrainian
• Urdu
• Vietnamese
• Welsh

  Always translate Malay to BulgarianPRO
Never translate Malay
Never translate blog.bg

амааа, тъпооо...ние не сме Евери, а ти..!!!
какъв ужасен ужассст!

Забавна си, малка ми лутаща се самоуверена и самовлюбена Юл ;)

Песента, текста й, дълбоко е.
"Защото Ти ме хвърли в дълбочините,
в сърцето на морето,
и потоци ме обиколиха;
всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен...."
Бог си знае работата, защото е Любов, а Любовта знае всичко, даже повече от fun 1001, така че това давене, но не удавяне, е свърхполезно за човека. И мразът на отхвърлянето, и залостването в непрогледни земни дълбини и онова несравнимо, неописуемо с нищо земно и небесно усещане за всеизоставеност, което дори Иисус Христос за нас изпита на Кръста, е лек. Любовта е всеобичащ хирург, който безжалостно реже тумори. Боли зверски, хвърчи кръв, лежим в безсъзнание, в амок, но после се събуждаме с усмивка... Но само за тез, които допуснат този Хирург до грешната си душа.
Може още много и много да се каже, да се опише, но се притеснявам, че предизвиквам досада. Зная, че това е неприятна тема, но спасението минава и през нея.
Бъдете здрави!

благодаря за проникновения прочит и споделянето!

Спасението е скъп и прескъп дар и придобивка, вярно.

ПП: Господ да благослови със здраве и благодат теб и всички твои!