И когато всички небета пропаднат.
И когато водите замръзнат. До корен.
И когато светлината избухне. До мрак. Всепревземащ.
(Но мракът е слаб, пък и временен. Зная.).
И когато не чувам. От бъркотия и викове в мен.
И когато пъзелът ми все е нецял. Някак крив.
(И все пак не и сломен)
И когато кафето горчи. Заради липси.
И когато новия ден се процежда. На сенки. Без танц и искри.
И когато вълците ми се разкъсват и давят в средата ми.
И когато орелът ми пак е гол. Без пера
и трепери на остра скала. В сурово очакване.
И когато посятото ражда плесен и плевели, бодили и тръни, вместо реколта.
А на трапезата ми няма ни вино, ни хляб, нито сол.
И когато залитам. И умора заплита сърцето ми.
И когато всичко се схлупи. Притискащо.

Аз пак ще издрапам!

Ще се изправя. Макар да са ми нужни сили и време.
Ще вкопая копита. Ако ще да затъна в пясък и кал до над колене.
Ще напрегна сетните мускул, фибра и жила.
Ще оцелея. Даже над пропаст. Съвсем до ръба.
Чрез Него.
(Както винаги)
После ще се оставя да ме умие, закърпи, помаже и изцели.
Въпреки белезите.
И ще тръгна. Напред и нагоре.
Без криле, но и без очи на гърба.
Ще достигна моят си връх.
(Ако е волята Му)
И ще дишам. До задъхване. Вятъра. Все някога.
До сливане. До пръсване на земните правила. До Отвъд.

Поредното спъване няма да ме откаже от вярата в Голямата Истина.
В Смисълът и Целта на този кратък живот.

Ще Го достигна. Ако поиска.
Дал ми е Вяра и една-единствена заповед: Не се бой!
(Аз я спазвам)

Ще се достигна. То друго не мога.
Иначе е изгубване и пропадане.

Ще достигна и в теб. Който и да си.
След като ме откриеш и пребориш ламята. Във себе си.
И ще е Разпознаване. Спояване. Съхраняване.
Израстване и вкореняване без предел.

Ще!

А сега
с благоговение и в благодарност,
за Любовта и опазването,
Ти се покланям, мой Господарю!
Да и амин! 

19.12.2020 г.