Без теб
светът е блед, невзрачен, сив.
За дишането липсва ми мотив.
Очите са угаснали,
и тъмни,
без искра във тях.
Душата свита е
и плаче тихо.
Не! Мълчи.
И в тази тишина
се чува само единичен крясък.
Болезнен.
Оттекващ в пустошта.
А после идва шум
от срутване.
И стържене
от падащ хоросан,
просмукващ се навсякъде.
Отломки има само
вътре в мен,
когато теб те няма там.
И непрогледна нощ е.
Липсва светлина,
не идва ден.
Не искам и не мога 
да те няма.
Бъди в живота ми.
Нали и Бог първоначално е създал светът
за двама.
Безумно те обичам!
Моля те, бъди!
Не спирай.
Обичай ме и ти.

Аплодисменти!:)

Хубава вечер! :)

че ми хареса много! Хареса ми безумно, защото съм била там и съм се чувствувала така, но никога не бих могла да го напиша така красиво!:)

ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН СТИХ И ПОЗДРАВИ ЗА СИЛАТА ДА ГО НАПИШЕШ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Вlagovestie, този стих спря дъха ми!
Поздрави и от мен!

и остави следа.
Отдавна сме се надушили с тебе, че сме на една вълна, затова така си допадаме ;)
Благодаря ти, че разбираш емоциите ми! :*
Пожелавам ти изпълнен с много радост и усмивки ден!

си толкова щедра и насърчителна... Благодаря ти, мила!
Светъл ден от мен! :)

чувствителните души усещат и разбират...
Благодаря ти! :)

да, усещат, разбират, защото са...
:*

в стихотворението ти мила :). Силно е!

интересно е как Любовта може да е едновременно уникално усещане за всеки отделен влюбен и универсална за всеки обичащ по света...