Като с камшик ме удрят безмълвието

и студенината,

които пропълзяват между нас понякога.

Увива се и жили

през лицето, през очите, през устата

и парещи оставя дири.

Дори не плача вече в тези мигове.

Просто нещо в мен се свива,

ултразвуково крещи,

емоциите мачка и извива.

А барикадите ти само

още сол във раните наливат.

 

И качвам се в движение на коня огнен,

вадя лък, копие и щит

и втурвам се отново

за поредния си щурм -

див, импулсивен, неприкрит.

 

Сблъсъкът естествено е титаничен...

Ожулена, окъсана, изпотрошена,

куцукаща и малко изморена

отстъпвам малко,

но

само колкото да се подготвя и засиля

за следващата битка.

Не мога от нас да се откажа,

абсурдно е да се предам.

Дори не предполагаш колко мога да съм силна,

щом вярвам, че имам още много от себе си да дам.

Каквото съм завзела, ще браня яростно,

на всякаква цена,

всяка педя (дори с размерите на детска длан),

не мога да си позволя

да загубя или да отстъпя пак.

Защото няма път за връщане назад,

изгорих бялото знаме още отначало,

и конят ми да рухне изтощен –

ще продължа пеша,

устремена като стрела съм към целта.

Една посока има само – напред,

невъзможно много да те доближа -

да съм вътре в теб.

 

Ще ги руша – преградите,

докато срина и последния ти камък.

Ако ти си скалата, ще се превърна във вода

и пак ще я пропукам и съборя - твоята защита,

За да си целия, докрай, без страх, за мен открит.

И знаеш ли, любими мой, защо?

Защото искам да напуснеш твоя мрачен и самотен замък

и да живееш волно, светло и щастлив.

Защото с цялото си същество

и страшно силно, те обичам!

на костите!:))

ЕЙ, СТИХИЯ СИ..ТОРНАДО И КЪДЕ ЩЕ ИДЕ ТОЗИ КОН! ОБИЧ ЯРКА И ТОЙ КЪДЕ СЛЪНЦЕ..ПРИ ТЕБ!

СТРАХОТЕН СТИХ..КАТО ПЕСЕН..И ТРОПОТА НА КОНЯ ЧУХ И ТЕБ ВИДЯХ И ПОЗДРАВИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

2 хубави очи-
душата на ДИВАК в 2 хубави очи.
музика,коментири...:))))))))))))))))))))))))

portishead :))
Абе не му е лесно...

Чувствително вълшебство си ми ти :)))

Обнадеждаващо звучи
Но ми повярвай…

Бях огън

И торнадо

А после
Нежност
Ласка и вода

Не можеш

Не можеш нищо

Когато две комети се разминат

Горе

Стрелата е сама

P.S. ...но е красиво...

Гадки, ти ли си ми, злато? :)))
Имам отново малка забележчица: твоето не е "нестих", а шантав опит за ирония, който много ме развесели, мерси.
Не забърквай Яворов. Но може би си прав, че съм си дивачка ;))

а защо не и -КВАЧКА!:))))))))))))))))))))))))))))))))

ДО100ЙНА жена.:)))))))))))))))))))))))))

звучи тъжно, но се случва и така...

Огънят не може друго да става
само дим, пепел и парещи въглени след себе си оставя.
Торнадото пък щом утихне
и болката би трябвало да стихне...
От нежност, ласка и вода
ще има нужда винаги в света.
Кометите не трябва да се сблъскват,
не могат също успоредно да летят,
един е изходът, за да не се разминат -
да се стопят взаимно, една във друга да прелеят
в едничка цялост да се слеят :))

ПАДУАНСКО ЦАРСТВО.

елементарни рими, няма какво повече да кажа, това и в първи клас го могат, че и повече :Р

ти не можеш и да се доближиш до моето царство ;))

Не споря :)

НО ще питам

а кой е онзи елемент
що спойката ще създаде

когато

както каза вече някой :)
нещо

за безмълвие...
студенина...

веднага отговарям:
Любовта веднага се противопоставя и ще надвие страхът :))
(безмълвието и студенината са преувеличени, просто не понасям никаква дистанция)

И пак
Не споря

Чия любов?
( Любовта не се противопоставя
страхът го прави)

Една стрела?
Какво е тя?
Нима тя не убива?

( бързо отговаряш?)

Прекрасно е:) Усмивки:)

Спориш,
търсиш,
изживяваш,
осезаваш.

И от бързане съм отговорила неправилно, хахаха
Та спойващият елемент вероятно е различен за всеки отделен случай.
"Пълна откритост" и "абсолютно принадлежане" ми звучат добре,
защото Любовта си е налице.

ПП: И не забравяй, че влюбените стават много наивни, бъди снизходителна...

Усмивки и за теб. Спокойна нощ :))

''И от бързане съм отговорила неправилно, хахаха''

Любовта си е винаги налице, blagovestie :)
Ти би трябвало да го знаеш по-добре :)

Без хахаха
:)

P.S. Лека нощ с благодарност за споделеното, за ''спойващия елемент'' и за снизхождението :)

да се види, че не ме е шубе, а ти "Лека нощ" :)))
Това мое хахаха е самоирония, waterway, защото съм припряна и нетърпелива по рождение и не си научавам уроците... Дано не ти е прозвучало грубо.
И знам, че понякога наричаме любов други неща, или я превръщаме в друго, но тя винаги е условието, средата (за онова, за което говорихме).
Лека нощ и от мен! :))
ПП: Странно, но ми остана усещане, че съм те засегнала, дано бъркам. Беше ми приятно, че намина.

Ако не бях вече waterway :) , може би :)
Но сега вече - не :)
А уроците ги учим цял живот...ако ги бяхме научили, нямаше да сме Тук, а някъде Другаде :)
А Любовта не може да се сбърка, никога не може да се сбърка. Аз поне никога не съм го правила. Но това е твърде лично за това място :), за да се коментира...а и всеки върви по своя си път. дори и когато не е сам, не мислиш ли ?
( можем да продължим дискусията :) друг път
А стихът ти беше СТИХИЯ !
НАИСТИНА!
:)

За разговор съм на твое разположение винаги, когато имаш желание и време.
Лека и спокойна нощ, waterway! :)))

ПП: И си права - всеки има свой собствен уникален път, с камъни, реки, храсталаци и планини...

...И пустини...НО и оазиси...
( беше ми приятно да си поговорим,Blagovestie)

Само заради това си струваше да се прочете!
Поздрави!

и вдъхновяват, а пустините ни правят по-силни, издръжливи и оцеляващи, както и ни помагат да осъзнаем какво именно са оазисите...
Удоволствието бе мое :))

си струва всичко, по принцип ...
Никакво отказване, докрай!
Поздрави и на теб, nicodima, и дано денят ти е успешен и усмихнат! :)))