Знаеш ли кога се появява
кога със хищните си нокти спомени започва да изравя
за аромати, за вкусове, за радост,
оставяйки усещането за фалшива сладост.

Изплува винаги, когато нещо не достига.
Рецепторите онемяват във очакване.
До мозъка постъпват яростни сигнали.
Но чрез кръвта и до сърцето нищичко не стига.

Сигнализира цялата система,
присветва, гасне, става пълна лудница.
Очите потъмняват, изморени. Обменът крайно опростен е.
Следва недостигът. После изтощението.
Започва самоизяждането. Оцеляването? Под съмнение е.

Понеже не умея да изпросвам (по принцип трудно моля),
а за остатъци е унизително да ровя,
ако открадна пък ще ми загорчи, ще ми приседне.
В очакване съм да се притаи, да вземе своето и просто да улегне...

Много силно и до болка познато, Вlagovestie!
Поздрави!

именно...
Поздрави, миличка, прегръщам те! :*

Спря ми дъха, дано улегне!

Поздравления за силното стихотворение!

Поздравления!

Поздравления ,blagovestie ,от сърце !

Страхотна метафора и болезнено чувство за онзи глад :)

аз се надявам да се засити...
Поздрави, приятелю! :))

усмихнато-светъл ден, миличка! :))

радвам се, че си тук, слънчице, и благодаря! :))

прегръдка - от сърце :))

три удивителни и разбиране - харесвам тези твои коментари, а теб, знаеш, си те обичам, приятелко! :**

"...Понеже не умея да изпросвам (по принцип трудно моля),
а за остатъци е унизително да ровя,
ако открадна пък ще ми загорчи, ще ми приседне.
В очакване съм да се притаи, да вземе своето и просто да улегне..."

На Изток казват: "С търпение всичко се постига." Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, да искаш да чакаш. И все пак само чакането не е достатъчно.....:))

Дано не е дълго чакането.....
Прегръдка,слънчице!:)*

търпението е едно от нещата, които все не постигам. Да чакам - направо мразя, но Господ си има начини и продължава да ме учи... Коравоврата, твърдоглава - колко да съм ;)))

благодаря, миличка. Като не стига - идвам на ягодово сладко при теб :***

Прекрасно пресъздаване ;) Поклон ,от мен и пожелание за една прекрасна вечер!

прекрасно-споделена вечер и за теб, слънце. Без никакъв глад... ;))

Жега е,е,е!
Поздрав , Люси!

сега вече се разхлади (цяла нощ имаше буря - буквална), а за гладът... знаеш :))