Научих, че Небесата
са съставени от два от фундаменталните елемента,
подбрани от Елохим -
Огън и Вода.
Съчетани лично от Него.

И духът на човека, 
(щом извая Адам първо от глина Всесилният,
тоест от прах),
е от същото - Вода и Огън,
(а Водата се възприема като благословението Му,
и като Словото. В най-най-чист вид. Едновременно).
И за да няма недостиг,
нито микрон празнота,
Сам Бог вдъхна от Себе Си
онази искра... Любовта.
Внесе Животворящия Руах.
(Вятър/Дъх/Духът Си).
И човекът стана Нефеш.
Желание. Стремление.
Или казано иначе - жива душа.

Помниш. После Господ разкри,
че и това даже не е напълно достатъчно.
Защото за цялост и единение
е нужно
откриване,
разпознаване,
вкусване,
сливане.
Разчетен код на една-единствена честота.
На двама.
Мъж и жена.

Запаметено ми е.
Дух. Душа. Диафрагма. 
Капка-комета от гъсто горещо сияние.
Кипи. Необуздан танц. Диша. Гори. Трепти.
Фуния от дъга сякаш извира
и въз_приема тази светлина.
Попива я.  И я завихря. Безметежно. Нетленно.
Като истинско възкресение.
Още Тук. Още преживе.
Без времена.
Ние. В Него. Чрез Нея.

                                  Zayin