Обърках времената
преди,
сега
и евентуално занапред.
И аз не зная вече в кое от тях живея,
в кое живях и как да продължа.

Като насън се плъзват тихо дните
без теб,
след теб,
когато нас не значи вече същото.
И ту е някак равномерно,
ту пАри и раздира.
И вярно, пО-мъничко, отколкото очаквах ме боли.
Предвидихме ли го? При теб е същото, нали?

Ту сякаш нищо не е станало,
и не е имало,
не е било.
Ту цялата вселена прекроена е
и няма как да продължи да се върти,
как да не спре внезапно, рязко, уморена,
да вземе да изчезне или пък да се взриви.

При положение, че вече не потъвам в теб,
че не навлизам в същността ти,
че не проникваме един във друг -
сърце в сърце, очи в очи.

Обърках даже времената.

Боли. По-странен начин.
Празно е в душата,
разполовена и ограбена, парченце жалко.
И учим се да дишаме и да живеем поотделно,
пак,
както е било преди да се докосваме.
Успяваме, навярно, мъничко по-малко.
Като че ли живеейки, прохождаме отново.
Или пък просто продължаваме...

И не боли до смърт, ще го преглътнем някак си,
ще носим частите, които си дарихме, неразривно слети с нашите -
до края.
Даже дълго след това...

Каквото и да пиша или казвам, ти си знаеш!
И нищо не забравяй. Нито аз...

Лека нощ!;)

Слабост е...

Ту цялата вселена прекроена е
и няма как да продължи да се върти,
как да не спре внезапно, рязко, уморена,
да вземе да изчезне или пък да се взриви.
При положение, че вече не потъвам в теб,
че не навлизам в същността ти,
че не проникваме един във друг,
сърце в сърце, очи в очи



ПОЕЗИЯ, КОЯТО ДОКОСВА...НА КОЯТО ВЯРВАШ..КОЯТО ТЕ ПОКОРЯВА!

С ОБИЧ ДЖУЛ

Знаеш... :**

но ти знаеш ли, че когато човек се чувства най-слаб и отчаян е най-силен?:)
Това са скритите ни резерви, които излизат и ни държат на повърхността, нещо като защитна реакция, на организма.

истинско.

Пък и осъзнавам, че избирам винаги трудните неща, явно се нуждая от тях. Може би за да не съм слаба. Важи за всичко в живота ми. Не мога да избирам лесното, защото при него ми липсва предизвикателството, мотивацията да зная, че ще се развивам, че ще научавам нещо, че ще се калявам.
Открих, че избирам същото и за края на любовта. До скоро смятах, че ще я унищожа или изгоря заедно с част от мен, а се оказа, че това би било лесното решение и не съм готова да си го причиня.
Затова ще си я нося. Винаги. Без излишен драматизъм. Но и вероятно без да свиквам с това.
И, знаеш ли, излиза че и това ми харесва :))

слабостта ни винаги е истинска...
Стига да я признаваме :)

Тя, Любовта се е свила на кравайче в най - затънтеното ъгълче на Душата като изплашено животинче. Още е като отронило се от големия пожар въгленче, което продължава да тлее дори и когато огънят е угаснал. Като бяла лястовичка е, прогонена от ятото, защото я мислят за чужда птица. А тя все носи надежда. И спасява.

Избираш болката, а колкото до по-трудните неща, говори че си дълбок и съдържателен човек ! Обичаш предизвикателствата и трудните победи.
Много добре ! Ти си боец ! Поздрав !:)

вълшебница си, когато разказваш...
Благодаря ти!

съмненията ми, че съм емоционална мазохистка :))
За другото - времето ще покаже.

Приятна вечер и да знаеш че имаш талант :)

:))

"Ах, няма мъка, тежка като тая,
да спомняме щастливите си дни..."

Данте

че това е част от смисълът на живота, monaliza121 - да имаме щастливи дни, които да не забравяме и да осъзнаваме, че са били именно такива :))

Но те разбрах... Боли, когато нещата са изгубени. И все пак - това са нашите неща (нашето щастие, нашите болки, нашия Път).

Светъл ден, миличка!

Без коментар!!!

слабостта е сила...;)

тогава и аз няма да добавям нищо повече...
Приятен ден! :)

зависи от момента предполагам ;)
От количеството.
От това доколко й се поддаваме.
И в какво я превръщаме. След време

Благодаря ти! :**

Люси, понякога в тъгата и слабостта си откриваме всъщност колко сила носим в себе си, за да преодолеем и непреодолимите неща!
Прекрасно стихотворение!

най-малкото така можем да имаме база за сравнение. Плюс, че се каляваме. И това, което не ни убива, ни правело по-силни.
Все по-рядко ще си позволявам слабост, но има и такива моменти...
Благодаря ти за присъствието, миличка, и не само! :*

Много силен стих Блага Вест! На определен етап от живота, прохождаме отново, опирайки се на опита и желанието да вървим само напред и нагоре! Благодаря ти!

Като всяко прохождане - в началото е трудно - и придружено със залитания и падания, но с времето укрепваме и ставаме все по-стабилни. Особено ако следваме споменатата от теб посока, а тя е единствената (според мен).

Толкова е интересно и вълнуващо да има обратна връзка помежду ни и да виждам как отреагирате, какво ви докосва най-силно. Така ви опознавам и чувствам още по-близки.
Обичам си ви, приятели, прекрасни сте!!! Вълшебниците ми :))

само, ако знаеш как те разбирам... Прегръщам те с душата си! ( ти ми беше написала това веднъж и ме разплака. сега е мой ред да ти го кажа)

се връща, отразено и с добавена частица от другите, затова е и толкова ценно и истинско...
Благодаря, Ели! Имах нужда точно от това :**

ПП: И се усмихвам през..., защото имам хора като теб.

Сексът като поетическо проникване и проникновение...Метафора и реалност слети в едно.Винаги ми е харесвало!Поздрави!

радвам се, че си тук и съпреживяваш. А още повече, че ти харесва :))

По принцип животът ни е реалност и метафора, вплетени в едно неразривно цяло. Хрумна ми, че го харесвам повече, когато преобладават метафорите...

това стихотворение отново боли! Много! Чувствам дори умората на ръката, когато го е писала...
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!" Желая ти това чувство на слабост да премине по-бързо и отново да летите с музата ти.
Прегръщам те топло, миличка! :*

няма начин...
Прегръдки и на теб, приятелко, с пожелание за успешен и жизнерадостен ден! :**

Поздрави, миличка! :-*

freyja
Светличко да ти е отвътре, мила!

Светлина за Всички!

Хубава Сряда!

Много хубаво. Почувствах го.

Поздрави :)