Всеки я има
не винаги от собствените ни ръце е издълбана,
дори не винаги е позволена и желана.

Но се оформя – с  времето
от малки скъпоценни камъчета,
парченца от най-светлите звезди:
от спомени, на малки късчета разбити;
от вдишвания задържани;
от емоции на екс изпити,
обагрени с различни цветове;
от ценни незабравени мечти;
от достигнати и важни наши истини;
от раните ни и от щастливите усмивки.

И цялата картина в дланите си уморени стискаме
до кръв, но винаги със вяра,
поглеждаме със нежност,
с изцапани ръце понякога я пипаме,
прахта забърсваме, когато се налага,
но не изпускаме, не губим.
Обичаме я. Пазим да не падне.

Защото в тази наша инкрустация
полагаме животът ни
и влагаме парчета и душата си.