Отрових ги
преди да ги изтръгна.
С най-силната отрова -
на гнева
от разпарчотени мечти
и от невярност,
от невъзможност вече да се продължи.

Напълних ги догоре
и дори преливаха.
Да се удавят тайно се надявах.
Затварях ги
и трих картините,
които исках трайно да забравя.

Отрових ги.
Не ги издържам вече.
Защото бяха влизали и вътре в нас,
рисували богато, пищно, в транс;
танцували най-истинския огнен танц.

Не са ми нужни.
Божичко, отрових ги...

...от невъзможност вече да се продължи...
Благодаря !

аз благодаря... :*

Много ми харесва - силно и чуствено

за първи път не мога да разбера...Ще го прочета отново, но финалните думи ме объркват и губя посоката! :) Но ми харесва емоцията!

И аз нищо не разбрах :-(

Прекрасно е, въпреки, че усетих силната болка и тъгата в това стихотворение, Вlagovestie...
Поздравявам те!

Майстор си!
Обичам точно този тип поезия!

Обичайните ни "отличници", като си пуснат "грамофончето", за бравят , че карат едно и също.

Ти си нещо друго! Свежо и оригинално! Гордея се с теб!
Успех на КОНКУРСА!

ИСКАМ ДА НАПИША КОМЕНТАР ЗА ТОЗИ СТИХ НО НЕЩО МЕ ХВАЩА ЗА ГЪРЛОТО!
БОЛКА, ЗАГУБЕНО ДОВЕРИЕ...

Отрових ги.
Не ги издържам вече.
Защото бяха влизали и вътре в нас,
рисували богато, пищно, в транс;
танцували най-истинския огнен танц

ще ти обясня, споко! :)))

много ми харесва - започвам стигам края и започвам отначало, като спирала е, неспирно върволят емоции...
Хареса ми... сякаш изразявам себе си.

Като твоето!
Много ми хареса!:)
Поздравления!