Не, няма да успея да се справя.
А Бог ми е свидетел колко искам
да понеса и да преглътна, да забравя.
Да залича изобщо всичко.

Опитвах всякак, но не става.
Душата си остъргвах и олющвах,
опитвах се да я оформям, изначално,
да я пречупя, мачках, дърпах, стисках -
не може и не може, уморих се.

Понякога ми идва тези дни
да я откъртя, за да не боли,
да се приспя, за да не мисля и не чувствам,
да отлети и просто да отсъствам.

Не чувам тропота на дивите коне
и пеперудите се свиха в мъртви какавиди,
на тяхно място прилепи-вампири
загнездиха се някъде в сърцето ми.

Дори не зная как ще продължа -
ще виждам ли изобщо всички цветове
или окото ми тотално увредено е
до бледо и невзрачно мое отражение.

Оказа се, че няма да се справя.
А Бог ми е свидетел колко исках
да понеса и да преглътна, да забравя.
Да залича изобщо. Всичко.

Случва се, blagovestie ...Прекрасен стих си сътворила,с гняв и болка ...
Спокойна нощ !

днес се скъсах да ти благодаря, миличка. Ето, пак се налага...
Прегръдки от мен. Лека нощ, приятелко!

.

а за мен преггръдка има ли? :)

чувствам се точно така. Не можах да го изразя като теб. Значи - вече си се справила. Прегръщам те, приятелче! Безсилно, но нежно... Не заличавай любовта. Тя боли, но и спасява. Bonne nuit!)

като при храненето на амебите, някои неща се смилат, други просто не допускаш в себе си - избирателно. Но на глупачките винаги ни е по-трудно, защото... Абе, просто е по-трудно!

естествено, приятелче - прегръщам те :)
Нали разбра за предстоящата блогърска среща?

разбирам те. До болка. До ужас. Докрай.
Колкото до болката при любовта - явно има предел, след който вече не е любов. Знам ли? Аз не разбирам някои неща, докато не ме зашеметят...
И на друго място в блога бях цитирала един невероятен коментар на irka66 в мой стар блог (ednaotvas), където тя бе дала най-точното определение за любовта. Не беше свързано с болка. Гласеше простичко: "Единственото мерило за любовта е щастието!". Един коментар от непозната за мен жена от преди повече от половин година, а се е вклинил в съзнанието ми. Едва ли е случайно.
Прегръщам те и ти пожелавам много мъдрост и сили, много воля и повече светлина!

но няма да мога да дойда. Но се радвам за вас, които ще сте там. Пийте една бира и за мен :)

Да знаеш - другия път оправданието няма да мине...

Имената не се сменят.

и няма да могат да прескочат преградата, след която любовта е просто любов...
а щастието е, в разпознаването на предела, но не и на онова, което е останало там

но няма къде да избягам от себе си, за жалост...

моля те, повтори ми пак, че ще се смаляват! И ако може да е преди да съм се пръснала... :)

съдбата е задълго.

и поради тази ми лакомия и няколко малки сладки обстоятелства - ми приседна...

спазвай своите стандарти.

същата Благавест - не бягай от нея... Никога безразлична. Бъди крайна, гневна, преливай над пределите. Бъди самото щастие, самата Любов! Това е твоята мяра. Благославям те със силата на Еньовден - за здрав сън и закрила!
"Не, няма да успея да се справя.
А Бог ми е свидетел колко искам
да понеса и да преглътна, да забравя.
Да залича изобщо всичко."
Библейско е! Мирише на билки и нежна вечност... Благодаря ти .

не са нормални. Неприложими са. Измислени и възможни единствено за мен. А толкова не исках да съм под общия знаменател. Дори го можех. До скоро...

Няма общ знаменател.

благодаря ти за благословията, за разбирането, за съпричастността, за лъчите.
И определено имам нужда от закрилата и мирът Му.

Нека този мой любим стих бъде и за двама ни, и да ни изцелява, приятелче:
Числа 6:24-26
24. ГОСПОД да те благослови и да те опази!
25. ГОСПОД да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост!
26. ГОСПОД да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!
Май дишам...
Благодаря ти!

Всъщност загубих някъде оригиналът си. По-точно изгубих някъде по-голямата си, и определено, по-добрата част. Ще трябва да карам с остатъци. Жалка картинка...

..

ме трансформира в някаква грозна черна дупка, от онези - всепоглъщащите светлината...

...

освен, че всичко е опростено до самата прошка за тебе си самата и само ти си знаеш колко ще е лесно това...

Защо отново ми звучиш тъжно, приятелко? Знам, че си силна и можеш... Хайде! Не само аз съм с теб!

посоката трябва да се следва, винаги напред. Няма друг начин...

прав си. Това май е най-трудното нещо. Лесно прощавам на другите, но с мене си водя една дълга война... Вече 34 години. И знаеш ли, засега няма победител ;)
Благодаря ти, приятелю!

здравей, приятелю :)
Животът продължава. Е, вкусът му се променя - ту сладни, ту нагарча, но не можем да не го приемаме и изживяваме.
Благодаря ти за вниманието и подкрепата!
Благословен ден!