Абе знаех си аз, че поезията притежава невероятна сила и мощ. Страховита енергия. Изпитвала съм я лично. Няколко пъти. Знам резултата.

Но днес осъзнах съвсем ясно, че поезията е ядрена сила и си дадох сметка, че трябва да се внимава с нея. Защото също както ядрената енергия може да зарежда и подпомага живота, може и да унищожава. Може да разпарчоти, да разпердушини, направо да заличи нечий свят. И дори след това да остави радиация... за векове.
Добре, че има способността и да съживява и одухотворява. Понякога...

Мдаа...

Притчи 18:21. Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

не харесвам разрушителна поезия, харесвам само красива , за да ми носи радост в ежедневието и да ме кара да мечтая и вярвам!:)

Целувки :))

Целувки!

моя мила!

И успешен завършек на седмицата! :))

убеден съм, че в цитата от "Притчи" се няма предвид поезията, а езикът по принцип...;)

спирам да те възприемам като поет :РРР
Естествено, че става дума за силата на думите и посланието им, защо ме караш да ти разяснявам тайните (си) :)))
ПП: Не ме предизвиквай, че и без това днес няма работа и скучая...