В нозете Му
отново
тихо падам,
на колене се свличам
и се прислонявам.

Свела поглед
не смея Лицето Ти да зърна,
за да не видя болката
от Пътя Ти, че свърнах.

Изгаряна от нечовешка горест,
от срам и от вина.
Отдавна истински не бях
достигала до там…

Но, знаете ли, Той си има начини
да ни научи
и то чрез нас самите,
да разберем със собствените си сърца
какви сме
и да се връщаме при Него,
надвити
от собствените ни дела,
от тъмнината, която сме допуснали
в душите ни да се посее и поникне
вместо любов, добро и светлина.

В нозете Ти съм свлечена и наранена,
обезсилена, жалка дрипа, разкъсана, сломена.
Остатъците мои, моля Ти се, приеми.
Каквото може още, Господи, от мен, употреби!

 
Псалм 51:17
17. Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.

Няма остатъци , а покаяние! Всички сме изкупени чрез светата Му кръв.

"Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.

Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене."

ще успееш и сега.