Отивайки на лекар, за да определят общото ти състояние, понякога лекарите казват:
“Покажете езика си!”, и го правиш, защото по него, се определят много... заболявания.
И по него си личи, ако имаш вътрешни изменения, деформации, поражения.

Колко повече за нашето състояние говорят думите... Речта. Продукта на езика ни.
Показват веднага манталитета. Интелектуалния ни капацитет. Социалния ни статус. Характеровите особености. Светогледа. Мястото, което лично си заел в света, където се поставяш. Възприятията. Моментните емоции и изблици. Темперамента. Позицията ти по конкретни въпроси. Посочват интересите ти. Издават културата и детайли по нея. Сочат безпрецедентно възрастта. И въобще - издават всичко, което носиш отвътре.

Вчера се изцапах. Допуснах да изпитам забранено чувство и дори го изрекох. Отворих врата, през която надзърнах навътре и буквално се уплаших от това, което видях. Затова, докато се почувствам хармонизирана и омиротворена, ще запазя мълчание. Нямам право да замърсявам и наоколо...

Словото твърди и знам, че е вярно – не може от един и същи извор да тече горчива и сладка вода, благословения и проклятия, любов и омраза. Казва и друго – от това, което излиза от теб като думи, се разбира какво носиш в сърцето си.
И още – за всяка дума ще отговаряме един ден, когато се изправим пред трона на святия Бог. За мислите – не. За чувствата – отчасти, само онези, които допуснем да се засадят и дадат плод. Но - за всяка дума!

Думите са не просто комбинация от фонеми. Те са действия. Според мен буквално имат духовно и материално тяло и/или измерение. Толкова концентрирана и могъща енергия, че вероятно биха могли да се измерват с показатели, като маса и сила. Убедена съм, че имат собствена температура. Както и цветове, нюанси и аромати. Думите носят или отнасят. Дават или ограбват. Вярвам, че нанасят промени във всеки, когото докоснат, както и в света въобще.

Господи, Господи...

Възлюбени, озаптете думите си. Мерете ги. Пропускайте само изграждащите, красивите, чистите, светлите. Пазете се. Пазете ги... Пазете и слуха си. Носим последствията и за всичко, което чуваме или не.

Думите...


Псалм 141:3
Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми.

..

щеше да бягаш. От ужас. Точно както на мен ми се искаше. Грозна работа, казвам ти.

Имам нужда - моли се за мен!

към теб

И ако те бях видял отвътре, пак щях да ти благодаря, а не да бягам от ужас... :)
И няма забранени чувства! Освен ако ти самата не си ги забраниш. Но даже и тогава няма да има. Защото те няма да си те забранят. Та нали са твоите... :)

Развеселяваш ме.
Внимавай...

Но ти благодаря! :)

ПП: Забраних анонимните, че съвсем заприлича на не_мълчание. Благодаря за разбирането...

Люси? Толкова интересно е да се коментира анонимно! А ти ги забрани и...няма коментари. :)) Да коментираш анонимно този постинг, означава да се присъединиш към обета за мълчание. Имай го предвид! :)))

И ти взе да ме развеселяваш. Просветлява. Краси...

Я да бягам, че тук е много лично и интимно. :)))

дай, Боже!

Само обета ми е личен. Всичко друго е общочовешко в случая...

правилно отбеляза, Краси. Дрезгаво и драскащо все още...

Надявам се да ти хареса!

http://www.youtube.com/watch?v=sqGP6p0mNc8&list=FLE-dgpKP3_S1-qvHWJs1n5g&index=7&feature=plpp_video

Че на кого няма да му хареса това незабравимо парче! Любимо и специално. Благодаря ти!

Както и за напомнянето относно тишината... ;)

Многословието е ненужно...

дори когато няма какво да кажем. Или именно тогава...

Поздрави и на теб, Марине :)