Странни създания сме ние - хората, Господи!

Неизмерими и нищожни едновременно.

Докосващи вечността чрез Тебе, докато още сме съвсем крехки и временни.

И се раздираме между тези две колосални крайности: тленността и слабостта ни и огромният потенциал; способността да вършим същински подвизи и чудеса, ако вярваме без колебание.

Посял си от всичко вътре в нас.

Заложил си неизброимо количества семенца. И ако откликнем, когато сме готови, в точното време, правиш почвата ни плододайна. За да може и други да вкусят. От нас. И от Теб, Господи...

Опитваш ни. И ни познаваш.

В най-съкровеният смисъл.

Изпиваш ни до дъно.

И само Ти, Исусе, можеш да ни понесеш напълно.

И да останеш наш и след това...

 

Честито Благовещение, Люсинка!
Блогчето ти има имен ден!:)
Бъди подвластна на светли мисли и добри дела!
С обич за теб!

С цялото ми сърце!
Почитания за твоята лоялност към мен, към този блог, който посещаваш редовно, въпреки липсата на обратна връзка.
Ти си уникална личност и за мен е чест да те имам сред приятелите си!

Честит празник на християнското семейство! Нека ти бъдат радостта, обичта и светлината, които носиш! Това те прави благословена, независимо от другите моменти, когато ти се струва, че не ти достигат неща. Имаш всичко.

Бог да те пази и води, теб и домът ти! :* Прегръдки.

"...Посял си от всичко вътре в нас."
Стига да дадем възможност на тези семенца да се развият и покълнат, както и да покажат на какво са способни... Поздрави, Люси!

да дадем възможност и да обгрижваме добрите семенца...

Прегръдки! :)