Светлината ти ме докосва,
милва, обгръща, залива,
до слънчево ме изгаря,
отвътре, из началАта извира,
Светлината ни пожари разгаря,
претворява
мисли, чувства, души.
На хоризонта чертае
от нечий волен полет и дух
прозрачни, непроследими бразди.
От сърцето ни тя или идва
или я няма (а тогава боли).
Светлината ми е страст,
детска усмивка,
необуздани, буйни мечти.
Светлината ни вътреутробно тупти.
В ритъм вселенско - сърдечен.
И усещаме някакъв повик и полъх
хем познат, хем тайнствен,
някак си вечен.
Когато светлината прелива,
преобразува, трансформира, поглъща,
всичко плашещо - чуждо - тъмно.
Освобождава някаква сила,
способност да бъдем,
да сме, да изпитваме,
да пием един от друг
горчиво - сладко - бездънно.

Светлина провокираш във мен.
Всеки ден.
Щом знам,
че си някъде там,
както и вътре,
дълбоко в мен,
и ме обичаш.
Затова в светлина ти се вричам.
Дори, когато ужасно боли и ми липсваш -
пак, от душа,
безгранично, нечовешки,
ненормално, несебично,
необяснимо, горещо,
може би дори грешно -
откакто ме е имало,
изцяло и точно сега,
завинаги и просто така -
те обичам!

                                             (за теб, любов моя...)

Толкова нежност и дълбочина на чувствата!!! Представих си точно някаква течност, която прелива, кипи и сипе не пръски гореща вода, а думи най-огнени! Усмихнат ден, blagovestie!

Светло и пламенно :)*
днес и отново !

благодаря ти! Да ти е светло и огнено :)))

и отново - нека бъде светлина, от най-хубавата, прогонваща мрака, заразително чиста, направо свята... :*